Кратък богословски речник / П

П
18.03.08 16:48

П

Павликянство - еретично религиозно движение, възникнало през VII в. в Армения, разпространило се през VIII век в Сирия и Византия и по-късно проникнало и в нашите земи (в Тракия през X век). Имало за идеал раннохристиянските общини с пълно социално и имуществено равенство, но се придържало към дуализма и отричало редица основни верови истини (тайнствата, йерархията и др). Последователите му - павликяните - са били подлагани на гонения от държавната власт.

Паганизъм (лат.) - синоним на езичество.

Паднали ангели - Основавайки се на Св Писание, Православната Църква учи, че Бог е сътворил многобройни безплътни разумни същества, наречени ангели (на гръцки "вестител", на евр. "малахия"), притежаващи несравнимо по-големи духовни сили и способности от човека. По незнаен за нас начин най-висшият от Ангелите се възгордял и разбунтувал срещу Бога, за което бил низвергнат (повален) от небето. Заедно с него паднали в гордост и противене на Бога и една трета от другите Ангели. В голямото си озлобление против Създателя те се утвърдили така дълбоко в злината, че вече не могат да се разкаят. Те изпълват въздушното пространство, заради което св. апостол ги нарича "поднебесни духове на злобата". От Ангели те станали тъмни и гнусни демони - дяволи или бесове. Заради враждата им срещу Бога и човеците те ще бъдат наказани - след Второто Пришествие съдбата им е да отидат "в огън вечен". Бог да им запрети и да ни защитава от действието на падналите ангели.

Св. Паисий Величковски - велик молдовски старец, възстановител на монашеските предания и инициатор на старчеството в Русия. Роден в Полтава през 1722 година, още тринадесетгодишен Паисий постъпил в Любицкия манастир на Днепър, след това живял в Медведковската обител, в Киевската лавра, три години живял в молдовските скитове, където негови ръководители били богомъдрите старци Михаил и схимонах Онуфрий. "От тях отецът разбра - казва древният животописец на Паисий - какво е истинското послушание, от което се ражда истинското смирение, умъртвява се собствената воля и разсъждение и всичко, което е от този свят, което е начало и нескончаем край на истинското монашеско дело." Своето подвижническо и послушническо образование Паисий завършил на Атон. Завърнал се във Влахия, той основал общежителния манастир в Дрогомирна, където "с много трудове и сълзи обнови древния монашески единодушен чин", като немалко се потрудил и върху превеждането на Свети отци подвижници. Паисий починал като игумен на манастира в Нямц през 1794 г. на възраст седемдесет и две години. В основата на манастирския живот Паисий поставил старчеството. За ХIХ век Величковски бил същото, каквото преподобният Сергий за ХV столетие. Той успешено насаждал истинското монашество, което се появило някога в Русия от Изток заедно с християнството, но започнало да запада по времето на реалистично-практическата Петрова епоха. В Козелската Оптинска пустиня, както е известно, старчеството било благоустроено от старец Леонид, духовен син и приятел на ученика на отец Паисий Величковски - схимонах Теодор, през тридесетте години на нашия век. След Леонид († 1841 г.) старци били споменатите Макарий († 1860 г.) и Амвросий, починал неотдавна (през 1891 г.).

Палама, Св. Григорий Палама (1296—1359) - виж Св. Григорий Палама.

Палестина (от гръцки "страна на филистимляните").

Панихида (oт гр. всенощно) - заупокойно богослужение, на което се извършва помен и молитва за починалите. 1) Като църковна служба за помен на новопредставил се покойник понихидата е треба, която се извършва по молба на близките на третия, деветия, двадесетия и четиридесетия ден, както и на три месеца, половин година, девет месеца и на година от смъртта му. Извършва се както в храма, така и на гробищата. 2) Освен частните панихиди, Църквата е установила и дни за общ помен (съботните дни срещу Неделя Месопустна, Петдесетница и Архангеловден). Чинът на панихидата се състои от благословение, Псалом 90, Велика ектения, тропари и канони за покойниците, "Отче наш", тропари, ектении, иерейски молитви и отпуст. Виж също: църковни празници. Извън речника: Задушница.

Пантеизъм - религиозно-философско учение за произхода на света, което утвърждава сливането, тъждествеността на Бога със света (природата) в една или друга форма. При пантеизма Бог се възприема не като духовно лично Същество - всемогъща Личност, а като някаква свръхестествена сила, съществуваща във всички природни обекти. Появата на нашия свят се разглежда като резултат от саморазкриването или еманацията на Божеството. Тъй като пантеистът отъждествява Бог с природата и за него всичко е Бог, на практика мислителите-пантеисти обожествяват самата природа, считайки че Божествената сила е някак разлята в природата, и по този начин присъства и в самия човек. Към пантеистичния възглед се придържат източните учения - индуизъм, брахманизъм, даоизъм и други.

Пантен (II в.) – гръцки философ, първият известен днес представител на православното християнство в Египет и първи християнин сред елинските философи в Египет. Родом от Сицилия, живял в Александрия, която тогава била огнище на гностицизма. Около 179 г. Пантен преобразувал в християнска богословска школа Александрийското огласително училище (основано по предание от св. апостол и евангелист Марк). Тук били създадени древните традиции на Александрийското богословие, продължени от учениците и приемници на Пантен Климент Александрийски и Ориген.

Пантеон (гр.) - в гръко-римския свят - храм, посветен на всички богове; съвкупност от всички богове в някоя политеистична религия.

Папа (лат.) - главата на Римокатолическата църква със седалище Ватикана в Рим. Папата счита себе си за наместник Христов на земята и за непогрешим по въпросите на вярата и нравствеността, когато говори "ex catedra".

Папоцезаризъм (папо-цезаризъм) - политическа доктрина на папския престол, според която папата доминира над "цезаря". Неин антипод е византийската доктрина за "цезаропапизма".

Папска държава - област в Централна Италия с център Рим, предадена от Пиин Къси и Карл Велики (края на VIII - началото иа IX в.) в лично владение на римския папа.

Параклис (гр. утешение) - молебен канон, посветен на Богородица, който се пее и чете от вярващите по време на духовна скръб. Богородичен параклис се отслужва на вечерните служби по време на Богородичния пост.

Паримия (гр.  - притча; пословица, поговорка) - четиво от Стария или Новия Завет (предимно от Стария), което съдържа пророчества за празнуваното събитие и се чете при богослужение, главно през Великия пост.  Броят на паримиите е различен при различните богослужения и варира от 1 до 8 паримии. Сборник от такива четива се нарича Паримейник.

Пасха - 1) юдейски празник в памет на едно от най-важните събития в Библейската история - излизането на Израел от Египет (Изход 1-15 глава). 2) Агнец, обредно агне, заколвано и изяждано от юдеите на празника. 3) Ежегодно християнско тържество в памет на Възкръсналия от мъртвите Спасител. Виж също: Възкресение Христово, църковни празници.

Пасхалия - система за определяне времето за празнуване на Възкресение Христово (Пасха) и другите подвижни празници. Съгласно правилата на Първия Вселенски събор (325 г. Никея, Мала Азия), празнуването на Пасха се извършва или 1) през първия неделен ден след пълнолунието, което настъпва в деня на пролетното равноденствие или след него, ако този неделен ден се пада след еврейската Пасха, или 2) ако така изчисленият ден се случи преди еврейската Пасха, християнската Пасха се пренася в първия неделен ден след еврейската Пасха. По този начин денят, в който празнуваме Възкресението на Господа се оказва между 22 март и 25 април (4 април - 8 май стар стил). С въвеждането на Григориянския календар през 1582 г., Западната църква нарушила съборното правило. Затова в някои години католици и протестанти празнуват Възкресение в деня, в който евреите празнуват Пасха (Песах) или преди него, което противоречи на историческата истина, засвидетелствувана в Евангелието. Извън речника: Пасхата и Пасхалният цикъл през IX век.

Патерик или Отечник (от гр. πατηρ - отец, баща) - във византийската, старобългарската и древноруската литература сборник с кратки повествувания за подвижниците на знаменитите монашески обители, понякога съпровождани от нравоучителни слова. Много от гръцките отечници са били съставени във времето IV-XI векове. Най-известни от тях са:

1. "Велик египетски Лимонар" (от гр. leimwn - ливада, пасбище), който не се е запазил до наши дни - от него са произлезли Скитският патерик (отечник) и Азбучния (поучения от св. духовни старци);

2. "Лавсаик", в който се разказва за египетските подвижници: техните жития в V в. е описал епископ Паладий за управителя на Кападокия Лавс;

3. "История на боголюбците", т.е. сирийските подвижници, съставена от бл. Теодорит Кирски († 457г.);

4. "Събеседване" (или "Диалог") - в него се съдържа описание на живота и чудесата на италийските подвижници (написано е около 593 г. от св. Григорий Велики, който заради този свой труд е наречен Двоеслов, и след 165 години е преведено от латински на гръцки език);

5. "Луг духовный" (духовна ливада), заключаващ в себе си поучения, разкази за чудесата и подвизите на преподобните отци от Палестина, Египет и Сирия, събрани от монах Иоан Мосх († 622 г.).

Други църковни сборници с различно предназначение и съдържание са мартирологии, синаксари, месецослови, минеи (чети-минеи). Виж също агиология, почит към светиите.

Патриарх (гр.) - глава на самостойна православна църква, именувана патриаршия. В Българската православна църква патриарх е Софийският митрополит. Патриархът председателствува заседанията на Св. Синод, Ако няма патриарх, Св. Синод се председателства от наместник-председател, който обикновено е старшият митрополит.

Патриаршия (гр.) - независима, самостойна църква, начело с патриарх; здание, гдето се помещават канцелариите на такава църква.

Патрология, патристика (от лат. patres - отци) - 1) богословска дисциплина, която изучава и коментира съчиненията на ранните църковни писатели (II-VIII в), както и на техния живот и дейност. През II-III в. патристиката изпълнявала предимно апологетическа функция (Тертулиан, св. Климент Александрийски, Ориген). През IV-V в. главното внимание е съсредоточено върху систематизацията на християнското вероучение и на борбата с ересите (св.св. Атанасий Велики, Василий Велики, Григорий от Ниса, бл. Августин), а от VI в. - на обработване и систематизиране на натрупаните понятия и стабилизиране на догматичното учение (Леонтий Византийски, Боеций, св. Йоан Дамаскин). Днес патристиката представлява неоспорим авторитет в православното и католическото богословие.
2)
Съвкупността от теологически, философски, политико-социални доктрини на християнските писатели от II-VIII век.

За основоположник на западната патристика се смята Тертулиан, след който идват Киприан Картагенски, Иларий от Пуатие, Марий Викторин, Амвросий Медиолански и Блажени Августин. Следват Проспер Аквитански, Лъв Велики, Григорий Турски, Касиодор, Боеций, Григори Велики и Исидор Севилски. Византийската традиция от този период пък е представена от св. св. Климент Александрийски, Атанасий Велики, Кирил Йерусалимски, Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, Максим Изповедник и Йоан Дамаскин.

Св. Пахомий Велики (ок. 290/2 - 346/8) - христиански монах, родом от Египет, монашествувал в Тиваидската пустиня, където основал за първи път в Тавена монастир на общежитийни начала (киновия) и съставил строг манастирски устав. Проповядвал "евангелието на постоянния труд". Извън речника: Св. Пахомий Велики.

Пелагий - еретик, родом от Британия, мирянин, аскет (нач. на V в.). Учел, че спасението е постижимо най-вече със собствени човешки сили, чрез избора и волята да не се греши и така пренебрегвал участието на божествената благодат в личното спасение.

Пелагианство - еретично учение, което учи, че всеки човек се ражда невинен и изпада в грях единствено поради нравствената си свобода. Пелагианството отрича наследствеността на Адамовия грях и преминаването на Адамовата вина на неговите потомци и акцентира върху нравствено-аскетичните усилия на човека. Пелагианството води началото си от Пелагий  (Pelagius, ок.360 - ок.418) и презвитер Целестий. То е осъдено през 431 г. на Третия Вселенски събор заедно с несторианството.

Пентархия (гр. "управление на петима") - обичайно название на първите пет древни епископски катедри, прераснали в самостойни църкви (патриаршии): Римска, Константинополска, Александрийска, Антиохийска и Иерусалимска.

Перипатетик, перипатетици - от гр. "разхождащ се" - философи, последователи на философията на Аристотел (384—322 г. пр Хр.), който провеждал философските си занятия по време на разходка. Перипатетическата школа просъществувала от 335 г. пр. Хр. до 529 г. сл. Христа.

Петдесетница – 1) Петдесетият ден след Възкресение Христово. 2) у евреите един от най-големите празници, установен за спомен на дадения им от Бога закон на планината Синай. Виж също: Възкресение Христово, църковни празници.

Пиетизъм (от лат. pietas - благочестие) - мистическо течение в протестантството (най-вече в немското лютеранство) от края на XVII-XVIII век. Пиетизмът отхврълял външната църковна обрядност и акцентирал върху емоционалната страна на молитвата, призовавал към задълбочаване на вярата и пълен отказ от светското, обявявал се против греховните развлечения (танци, театър, нерелигиозни четива). В широк смисъл - религиозно-мистическо настроение и поведение.

Пимен Неврокопски (Деян Неделчев Енев) (1906-1999) - български иерей, митрополит, оглавил през 1996 година т.н. политически разкол в Църквата.

Роден през 1906 г. в гр. Чирпан. Завършва Пловдивската семинария и богословие (1930). В продължение на четири години е секретар на митрополит Павел в Старозагорската митрополия. Приема монашески постриг и през 1937-1945 година е игумен на Бачковския манастир. През 1947 година е ръкоположен за епископ от екзарх Стефан и известно време е протосингел и викариен епископ в Софийската митрополия. През 1952 г. е избран за Неврокопски митрополит с резиденция в Благоевград.

През 1996 неканоничен събор го избира за български патриарх и с подкрепата на политици от СДС на следващата година е обявен за такъв, поради което Св. Синод го низвергва. След Всеправославния събор през 1998 е възстановен в църковно общение с правото да се титулува "бивш Неврокопски митрополит", но веднага след Събора облича отново "патриаршеските" одежди. Умира в разкол през април 1999 година. Автор е на книгите "Неофит Рилски", "За Библията" (виж откъси), "Под купола" и "Света Богородица - живот и прослава" (1981), както и на недовършена монография за екзарх Стефан.

Писание - виж Библия.

Плащаница (от гр. еpitaphios, еpitaphion - погребално покривало, платно) - голямо бродирано и богато украсено погребално покривало, което се използва за Опелото Христово на Велики Петък и Велика Събота и в богослужението на Успение на Пресвета Богородица. Виж също Торинската плащаница. Извън речника: Плащаница

Плирома (гр.) - при гностиците - пълнота, завършеност, съвършенство на Божеството.

Поверие, народно поверие - народно вярване за невидими същества в духовния свят. Виж също суеверие.

Подвижничество – особени действия, основани на самоотричането, които имат за цел духовното усъвършенстване. 

Покаяние (Мк 1:4,5, 2Кор 7:10) - гр. metanoia - буквално "промяна, обнова на ума" - завет с Богa за поправяне на живота (прeп. Иоан Лествичник). Покаянието е тайнство, при което след гласна изповед на греховете и гласно изказана от свещеника прошка, каещият се получава невидимо, благодатно опрощаване на греховете от самия Бог. Покаянието възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност и води до цялостно изменение и обновление на ума, сърцето, чувствата и цялото наше същество, което просветлява и преобразява човека, и с това прави възможно приобщаването ни към Св. Троица.

Частично покаяние е имало и в Старозаветната Църква. Тези, които принасяли жертви за греховете си по Мойсеевия закон се разкайвали за тях пред Бог и били очиствани от тях. По същия начин тези, които приемали кръщение от Иоан Кръстител, предварително изповядвали греховете си пред него. Но като тайнство в Новозаветната Църква, покаянието е установено от самия Иисус. Първоначално Той обещал на апостолите да им дарува властта да прощават греховете: "каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18). А след Възкресението Си Той им дарувал тази власт, казвайки: "Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Иоан.20:22-23).

От каещия се е необходимо искрено разкаяние за греховете и устното им изповядване, както и твърдо намерение да поправи живота си, да вярва в Христа и в Неговото милосърдие. Освен това, като подготовка за покаянието, е необходим пост и молитва, които предразполагат каещия се към разкаяние. Истински каещите се могат да получат прошка на всички свои грехове, защото няма такъв грях, който би превишил Божието милосърдие. Греховете против Св. Дух (упоритото отрицание на явните достижения на Божествената сила, крайно ожесточение на сърцето и отчаяние) се смятат за непростими (вж. хула). Но това не е поради недостиг на Божието милосърдие, а защото хората, които са изпаднали в тези грехове, поради ожесточението и упорството си сами не са способни да се обърнат към Бог и да се разкаят за тях.  Вж. други четива за покаянието, както и раздела За Църквата и Тайнствата.

Покров – платът, с който се покриват свещените съдове. Виж също: покровец, църковна (богослужебна) утвар.

Покровец (въздух) – неголямо покривало, с което се покрива потира и дискоса по време на Св. Литургия. Символизира въздушното пространство, в което се е явила Витлеемската звезда, която довела влъхвите до Спасителя при Раждането на Богочовека. Виж също: църковна (богослужебна) утвар. Виж също: църковна (богослужебна) утвар.

Политеизъм (от гр. πολύς  - "многочислен, много" и θεός  - "бог, божество",  буквално "многобожие" - най-разпространената сред древните и сред съвременните първобитни народи религия, изразяваща се във вяра и почитание на много богове; за разлика от единобожие (монотеизъм). Основата на политеизма се състои в поклонението на тайнствените сили и явления в природата (на небесните тела, морета, реки, на вятъра, горите, растенията и животните, на плодородието на земята и пр.), които се олицетворяват в живи същества и са изобразявани под формата на идоли, статуи и др. Невидимият свят е изпълнен от йерархия от богове, всеки притежаващ по-голяма или по-малка власт, свое индивидуално име и облик (често антропоморфен), свои пристрастия и характер. Боговете встъпват в отношения с други богове и имат собствена (ограничена) сфера на влияние в природата и обществото. Този пантеон от богове се оглавява от върховен бог, който за разлика от монотеизма не е единствен. Политеизмът не изключва признаването на боговете на други народи. Политеистична е религията на древните египтяни, гърци, римляни и др. народи от древността, както и в съвременна Индия, Япония и тропическа Африка.

В новозаветните времена монотеизъм проповядвали езичниците - идолопоклонници, както и сектите на гностиците и манихеите. По думите на св. Атанасий Велики "многоначалието е безначалие" и "многобожието е безбожие". Политеизмът може да бъде няколко вида: анимизъм, фетишизъм, тератеизъм, тотемизъм, сабеизъм и др. Вж. също езичество.

Политици (гр.) - религиозна партия във Византия, която за разлика от своите противници "зилотите" се отличавала с по-умерената си политика спрямо светската власт.

Поместен събор - събор от представители само на дадена църква, например Българска, Еладска, Руска и т.н. Виж също Събор в Константинопол през 1341 г. Извън речника: Поместните събори на Православната църква.

Понтифекс (лат.) - жрец в Рим. Използва се и като синоним за римския папа.

Послушание - според Светите Отци, свободно отказване от собствената воля заради стремежа да се следва Божията Воля.

Послушник - човек, който се готви да приеме монашество, но още не е дал монашески обет (не е приел монашески постриг), не принадлежи към манастирското братство, не носи монашеско облачение и не се нарича монах. Той помага при богослужението и в манастирското стопанство, и изпълнява изпитание на послушание по благословение на настоятеля на манастира.

Постриг - пострижение в монашество.

Постът е въздържание от някои видове храна. Той не е само проста умереност в употребяването на храна и питие. Постът е висша степен на въздържанието, което се изисква от нас в определено време, според устава на Православната църква, с особено възвишена цел. Значението на поста е, че той обуздава нашата плът, помага ни да надвиваме страстите си и укрепва духовните ни сили. Съобразно с възвишената цел на поста словото Божие и Цъквата ни задължават да придружаваме телесния пост и с пост духовен, който се заключава в отбягване от порочни мисли, желания и действия, в молитва и милосърдни дела. Съблюдаването на поста е добродетел, породена от втората Божия заповед. Вж. други четива за поста.

Потир (гр. чаша) - свещен съд, представляващ чаша на висока поставка с кръгла и широка, устойчива основа, изработена от метал и украсена често със скъпоценни камъни. Преди Литургията в Чашата се налива вино и вода, които се освещават и преосъществяват в Христова кръв по време на Евхаристийния канон. Потирът изобразява чашата на Тайната вечеря (Лук. 22:17). От него се причастяват свещенослужителите и миряните. Виж също: църковна (богослужебна) утвар.

Почитане на светците - поклонение пред светците като явление на благодатта Божия, като посредници между хората и Бога.

Православен - принадлежащ към Православната църква; правилно, истински вярващ и правилно славещ Бога.

Празници църковни - богослужението в църковната година съдържа както празници, празнувани в точно определен ден от годината (т.н. празници по Месецослова), така и празници, подготвящи празнуването на Христовото възкресение (т.н. подвижни празници по Пасхалията, чието време на празнуване се определя по специален, съборно установен начин).

Всеки църковен празник има предпразненство, същински празник, попразненство и отдание. Предпразненството е обикновено един ден преди празника. Празничният тропар и канонът на празника продължава да се пее през следващата седмицата (попразненство на празника). На осмия ден се прави отдание на празника: службата се извършва по същия начин, както на самия празник и с това празнуването завършва. Има и изключения, едно от които е за Благовещение, защото то е във Великия пост. Когато се случи в средата на седмицата, отданието му става същата вечер. Ако Благовещение се случи в петък, празнуването продължава и в събота и отданието става на края на съботната литургия. Ако е в събота, отдава се в неделя.

Прародители - първата човешка двойка Адам и Ева.

Предание (1) Свещено предание, Апостолско предание  - първоначалният начин на разпространение на свръхестественото Божествено Откровение, което е единственият извор на нашата вяра: чрез устното слово и личния пример. Сам Иисус Христос предал учението Си устно (чрез проповед) и чрез примера на живота Си, а не писмено. По същия начин и апостолите разпространявали първоначално вярата и утвърждавали Христовата Църква. Така предаваното Божествено Откровение е предхождало винаги Свещеното Писание и това е напълно разбираемо: устното предание е било достъпно за всекиго, докато малцина са ползвали книги. Христовата Църква е пазила ревностно и правилно преподавала богооткровените истини на вярата, съдържащи се в еднаква степен в Свещеното Писание и Свещеното Предание. Свещеното Предание се съдържа в редица писмени паметници, появили се след времето на светите апостоли. (2) Църковно предание - на основата на Апостолското Предание и в тясна връзка с него, но там са намерили място и много устни предания, които не са задължителни за Църквата като цяло, ако не са в съгласие с духа на Свещеното Предание. Вж. повече Православното Предание в раздела "Нашата вяра".

Преждеосвещена света литургия - богослужение, по време на което на вярващите се предлага да се причастят със Свети Дарове, осветени прежде, т.е. по-рано, на по-раншна Златоустова или Василиева литургия. Затова и тая литургия се нарича Преждеосвящена, т.е. литургия на предосветените дарове. Поради това тя не е в пълния смисъл тайнство Евхаристия, а е вечерня с причащение. Шестият Вселенски Събор, в 52-то правило, е утвърдил повсеместното извършване на Преждеосвещената литургия в дните на Светата Четиридесетница, за да не бъдат лишени вярващите от тайнственото общение с Господа и заедно с това да не бъде нарушен постът и покаянието чрез извършване на пълната тържествена литургия. Тя се извършва в сряда и петък през Св. Четиридесетница, в четвъртък на четвъртата седмица, на Великия Понеделник, Вторник, и Сряда, както и в някои по-големи празници, ако се случат през Св. Четиридесетница, освен събота и неделя, Великия Четвъртък, Петък и Събота. Агнецът на преждеосвещената литургия се освещава в същото време, когато се освещава и редовният Агнец на по-рано извършената Златоустова и Василиева литургии. Преди причащението определеният за преждеосвещената литургия Агнец се напоява достатъчно с пречиста Христова кръв и се запазва в нарочна дарохранителница до деня на литургията. Чинът на Преждеосвещената литургия е създаден от св. Йоан Дамаскин. Извън речника: Православното богослужение.

Презвитер (от гр. "пресвитерос" - старец, старши, старейшина) - свещеник.

Презвитерианска църква - оформена на калвинистка основа. Начело на тази църква стои презвитер, а не епископ. Като цяло тя е протестантска.

Прелат (лат.) - висш духовник от Римокатолическата църква при папския двор.

Претория - в Римската нмперия-съдилище, канцелария иа претора.

Прелест - вид духовна измама, когато злите сили се представят за добри; греховно състояние на нездрава мистика, свързано с погрешна висока оценка на вярващия в своите духовни преживявания или убеждението, че Бог изпитва особена любов към него; вид духовна измама, когато злите сили се представят за добри; тънка духовна гордост, духовна прелъстеност от дявола. Светителят Игнатий Брянчаннов пише, че ние всички пребиваваме в "прелест", т. е. в заблуждение, определяйки прелестта като "отклоняване към лъжата въз основа на гордостта". "Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата" (2 Кор. 11:14). Най-простата форма на прелест е самомнението, което подтиква вярващите да разсъждават за духовни предмети, за които все още нямат достатъчна представа. Най-тежката форма се наблюдава у човек, който си въобразява че е свят и не се нуждае от покаяние. Състоянието се забелязва у мнозина екзалтирани вярващи, едни от които се молят за получаване дара да виждат видения, а други, "получили" вече тоя "дар", се хвалят, че всяка нощ им се явява еди-кой си светец, за да ги напътствува и ръководи.

Съзнанието за прелестта като елемент от духовната действителност е било винаги живо единствено в източното християнство. Православната църква приема като нездрава западната мистика, която съществува напр. в натурализма при католиците и в харизматизма при новите протестантски течения. Прелестта е много трудно откриваема и затова тръгналите по пътя на духовното съвършенство имат нужда от опитно духовно ръководство - от старец, духовен наставник. Само очистването на сърцето, очистването на душата от тъмнината на греха просветлява човека с истината. Ако няма този етап на очистване - т. е. покаянието - то няма и възможност да се види истината. Извън речника: За духовната прелест.

Премъдрост - висша мъдрост, която приизхожда от Бога (Рим 11:33; 1Кор. 2:7). Господ стана сам за нас Божията премъдрост (1Кор. 1:30, ср. Пр 8:22,30; Иер 51:15; Кол 1:15-17), Която и дава на всички вярващи (Лук 21:15). Страхът Господен е истинската премъдрост (Иов 28:28).

Св. Престол - в православния храм маса, разположена в средата на олтара, осветена от архиерея за извършването на нея на Св. Литургия; място, на което тайнствено присъства по време на богослужението Спасителят, и затова достъп до Св. Престол имат само свещенослужителите. Св. престол е направен от дърво или камък и е покрит с одежда. Висок е около метър. На него се полага антиминса, напрестолното Евангелие, кръстът, дарохранителницата и лампадата.

Прилог, приражение, прилози (цьрк. слав., от гр. prosbole, prostheke - "прибавка, уловка, примамка") - в аскетичната литература с думата "прилог" светите отци наричат греховния помисъл - първоначалният момент от възникването на греха у човека - нахлуването на страстните помисли в съзнанието на човека. Св. отци учат, че прилогът е грях и човек носи нравствена отговорност за него само в случаите, когато човек сам - съзнателно и доброволно - допусне прилога, и когато появата му е предизвикана от блуждаене на мислите и празнота на ума. За да не се зароди страст в душата, прилогът не бива да даде отзвук в съзнанието, и затова човек трябва незабавно да го потисне, отхвърли, да го изгони от съзнанието си и да не му обръща внимание.

"Думата прилог сполучливо разкрива същността на вражеския помисъл: човекоубиецът дявол, използвайки нашето невнимание и отдалеченост от Бога, всява в ума ни уловка — греховен помисъл. Когато не познаваме тънкостите на духовната борба или пък не прилагаме познанията си на практика, дяволският прилог лесно се присъединява, присламчва към помислите на нашия ум. Получава се съединяване, смесване (на славянски език — сочетание) на нашите мисли с лукавите демонски внушения. Тогава човек, като не разпознае дяволското внушение, приема го за свое и влиза в разговор с него. При този вътрешен диалог склонната към грях човешка душа лесно се съгласява с навявания греховен помисъл. В аскетическите творения този момент на съгласие е наречен съсложение (цьрк. слав.) или съизволение, което ще рече съгласяване, приемане със свободната воля. Подир съизволението следва извършване греха на дело. Това е последната и най-тежка форма на грехопадение, която обаче е следствие от приемането и съизволяването на греховния помисъл. Макар че с помощта на Божията благодат човек може и след като съизволи с помисъл да се въздържи от извършване греха на дело, но според учението на светите отци-подвижници борбата с греха е най-успешна и най-лесна, когато още при появата на дяволското внушение (прилог), човек категорично го отхвърли. - Виж Преп. Исихiй. О трезвенiи и молитве, § 46. Добротолюбiе. Т. П. М., 1895, с. 168).

Примат на папата (лат.) - първенство, главенство.

Притвор (нартекс, нартик) - входна част в православния храм, преддверие; една от трите основни части на храма: нартекс, наос (централна част) и олтар. В него обикновено се извършват някои по-малки обществени молитви и тайнства: обручение, девети час, лития, очистителни молитви и др. Тук в древност е имало и баптистерий. В нартика са стояли и оглашените, както и ония, които са се каели за греховете си. В средната част стоят християните-богомолци. В притвора има певници, т.е. места за църковните певци, големи и малки свещници, аналои, тронове (седалища за по-възрастните и по-немощните), полиелеи и др., а в древност е имало и баптистериум. Притворът е закрито помещение или открита галерия - портик, разположен само на запад или от три страни (север, запад и юг). При наличие на закрит и открит притвор вторият се нарича външен притвор (екзонартекс).

притвор (нартекс), който понякога има две части: нартекс и екзонартекс (външен нартекс), централна част - наос, и олтар

Притча - иносказателен и поучителен жизнен пример, който образно обяснява същността на определен въпрос, без при това да бъде във всичко подобна на предмета, за чието разяснение е използвана. Господ Иисус Христос използвал често притчите в Своите беседи с народа. С тях разяснявал и тайните на Божието Царство (Мат 13:10, 11, 34). С притчи Господ се опитвал да подбуди слушащите Го - да разберат висшето, духовното, осмисляйки простото и земното (Рим 1:20).

Някои групи протестанти се опитват да омаловажат значението на подобни иносказателни разкази. (Напр. адвентистите вярват, че притчата за богаташа и бедния Лазар в Лук.16:14-31 не може да бъде възприемана като богооткровена и в подробностите си). За разлика от тях християните вярват, че цялото Писание е богооткровено. А щом притчите са съставна част от Него, те - редом с всички останали евангелски слова - са еднакво авторитетни като Божествено откровение, т.е. откриване на най-важни назидателни и спасителни истини.

Провидение виж промисъл.

Прозелит - (от евр. "чуждоземец, странник, пришелец, преселник", Деян 2:10) - име, с което юдеите наричали неевреите-езичници, приели юдейската вяра (Мат. 23:15, Деян 6:5; 13:43). Значи още новопокръстен, нововъзприел християнската вяра.

Прозелитизъм - негативна пропаганда срещу други християнски църкви с цел да се разстроят другите във вярата, която вече имат. За разлика от евангелизъм - свидетелство за нашата лична християнска вяра.

Произход на света (Творението) – един от най-важните въпроси във всички религиозни и философски системи, тъй като от неговото разрешение в значителна степен зависят основите на светогледа, определящи живота и поведението на човека. Такива са пантеизмът, дуализмът и светоотеческото учение за сътворението на света "от нищото".

Прокимен (от гр.­ "по-напред лежащият", предвъзвестяващ, предшестващ) ­ в църковното богослужение кратко изменяемо молитвословие, състоящо се предимно от стихове от Псалтира (с изключение на литургийния прокимен "Величит душа Моя Господа", който се чете по време на Богородичните празници). Стиховете се произнасят преди основните чтения (Апостола, Евангелието и паремиите) - от свещеника или дякона, а певците на клиросите ги повтарят. 

През IV-V век прокименът представлявал псалом, предшестващ богослужебния текст от Новия завет. Прокименът бил четен и пят последователно от четеца и от хора. Впоследствие текстът на прокимена бил съкратен. В днешно време малкият прокимен се състои от две строфи, а великият - от пет строфи. Великият прокимен се произнася от свещеника (или дякона) на вечернята (без четения от Новия Завет). Малкият прокимен се произнася от а) свещеника (или дякона) преди четенето на Евангелието по време на неделната и празнична утриня; б) от четеца преди четенето на Апостола или паримията на св. Литургия и на други богослужения, които съдържат четения на Апостола или паримиите. Прокименът се пее така: след произнасянето на всяка строфа (стих) хорът повтаря първата, след последната строфа произнася половината от първата, която хорът пее до края.

Проклятие – (гр. "аnathema", евр. "херем") - в Библията думата "проклятие" е противоположна на думата "благословение" (Бит. 27:12: "и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия"). Под проклятие обикновено се разбира лишение от благословение и осъждане на бедствие. Пръв Бог е произнесъл проклятие по повод на Грехопадението на първите човеци (Бит. 27:12). "Проклета да е земята поради тебе", казал Бог в рая на съгрешилия Адам (Бит. 3:17). Проклятие изрекъл Бог и на Каин (Бит 4:11: "проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка"). Прокълната била и земята с всички живеещи на нея, осъдени на изтребление чрез потоп в дните на Ной (Бит 6:7, Бит 7:21-23). Изобщо, Божият Закон изрича проклятие на всички, които го нарушават: "Проклет да е (всеки), който не изпълни (всички) думи на тоя закон и не постъпи според тях!" (Втор. 27:26, Гал 3:10).

Но "Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва" (Втор. 21:23, Гал. 3:13-14). Други случаи на проклятие срещаме в книгите Втор. 27:11, Нав 6:25, 4Цар 2:24. Ап. Павел произнесъл проклятие на лъжеучителите, които благовествуват "нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме" (Гал 1:7-9), т.е. да им бъде забранено официалното признание. Използвайки сирийското възклицание "маран-атà", което значи "да бъде отлъчен до идването на Господа", ап. Павел с най-силни думи проклина тези, които не обичат Господа Христа (1Кор. 16:22), сочейки с това липсата на любов към Спасителя като най-тежък грях. В смисъл на проклятие св. апостол използва и думата "клетва" (Гал 3:13), а Христос, проклинайки смоковницата дори не произнася тази дума (Марк 11:14,21). Затова Писанието казва: "благославяйте, а не кълнете" (Рим. 12:14). Бог е силен да превърне всяка клетва в благословия: "и обърна Господ, Бог твой, клетвата му в благословия за тебе, понеже Господ, Бог твой, те обича" (Втор. 23:5). В по-тесен смисъл под думата "проклятие, клетва" се разбира църковно проклятие (анатема) - изключването от обществото на вярващите и предоставяне на Божията воля на тези, които отхвърлят или извращават основните истини на вярата. Извън речника: Слово за проклятието от св. Йоан Златоуст.

Проконсул - изпратен от Сената управител на провинция.

Промисъл Божий – (от гр. "pronoia", на лат. "providencia" - управление на света, провидение) - делото на Създателя за всичко, сътворено от Него. Божият промисъл се изразява в непрестанно действие на всемогъщието, премъдростта, благостта и благодатта Божии, чрез което Бог съхранява битието и силите на тварите, направлява ги към благи цели, подпомага всяко добро, а възникващото чрез отдалечаване от доброто зло прекъсва или поправя и насочва към добри последици. Бог-Творец и Вседържител държи своите създания в едно подчинено на определен порядък съществуване, направлява и ръководи всички събития и насочва всичко към определената му цел за своя слава. Провидението е функция на Божията върховна власт. В природата Бог направлява всички създания и всичко, което се случва. В човешката история Бог изпълнява своя план за спасение. Бог използва съпротивата срещу неговия план за собствена прослава.

На църковнославянски език Божият промисъл е нарeчен "Божествено смотрение" (Прем. 14:3), а св. отци са наричали Божия промисъл "попечение" (напр. Св. И. Дамаскин в своята книга "Точно изложение...", кн. 2, гл. 29: "Промисълът е Божието попечение за съществата"). В Синодалния превод е използвана и думата "провидение" ("Кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл? Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо?" (Иов 38:2; 42:3).

Пророк - светец - вестител на Божията воля, който предизвестява Божията воля и бъдещето идване на Спасителя, и призовава към смирение и връщане към истинския път. В зависимост от мисията и написаното от тях, пророците-автори на библейски книги наричаме големи и малки пророци. Извън речника: Категории светци.

Проскомидия (от гр. "дар, принос") - първата част от св. Литургия, в която се приготвя материалната част на тайнството Евхаристия - хлябът и виното, които от Господ ще бъдат преосъществени в Негово Тяло и Кръв. Извършва се от свещеника или архиерея на св. Престол по време на четенето на часовете. Хлябът е квасен, пшеничен; виното е червено, гроздово, разредено с вода. За проскомидията се използва една просфора (в руската богослужебна практика служебните просфори са пет на брой, по-малки на размер). Със специално копие свещеникът изрязва от четирите страни Агнеца, с който се приготовлява Светото причастие. Приготвят се и неограничен брой просфори, от които се вземат малки части при помен за живи и умрели. Извън речника: Проскомидия.

Просфора (от гр. prosphora, "прос" и "феро" - "приношение"; на рус. "просфорня") - приношенията от хляб, вино и др., които в древност верните носели на литургия в храма. Част от тях била принасяна в тайнството Евхаристия за тайно тяло Христово, а остатъкът бил изяждан на братските трапези след агапите. След IV век тези "вечери на любовта" били обособени от Божествена литургия и просфората добила друг смисъл: на специален богослужебен литургически хляб, използван при извършването на Евхаристията, а също така - на хляб, принасян от миряните на проскомидията за здраве на живите и за помен на умрелите. Носенето на домашно приготвена просфора в храма е чудесен начин за още по-пълно участие в Божествената литургия.

Просфората е неголяма по размер и кръгла. Приготвя се с почит и усилна молитва от квасено тесто, състоящо се от пшенично брашно, вода и сол. Тестото се отлива в специални форми и на просфората се отпечатват отчетливо изображения на кръста с надпис ИС ХС НИКА (Иисус Христос - победа) или образът на св. Богородица или някой светия. В руската практика вместо една просфора се използват пет по-малки богослужебни хлебчета и просфорите се правят двусъставни (т.е. от две половинки), в знак на двете природи на Иисуса Христа - божествената и човешката. След като свещеникът е отделил и употребил Агнеца, остатналата част от осветената просфора се раздават на богомолци, които не са се причастили (виж нафора).

Прот (от гр. протос - "пръв") - в Света гора главата на църковното управление на атонските манастири, които той до втората половина на XVII в. ръководел заедно със старците от другите обители като пръв между равни. По-късно Св. Гора вече се управлявала от Събор на старците, а от XVIII в. насам - от съвет или събор, наречен Свещен Кинотис. Виж също: Свещена Епистасия.

Протестант (лат.) - последовател на протестантизма - християнско вероизповедание, оформило се по време на Реформацията (XVI в.), като реакция срещу потисничеството на Римокатолическата църква.

Протоиерей – пръв между свещениците. Почетно звание, давано за добра служба на Църквата на старши свещеник (иерей), обикновено настоятел на храм.

Протодякон - отличие на дякон за проявено усърдие в службата.

Протопоп - първият от отците - почетно звание, което е излязло от употреба през XIX век.

Протопрезвитер - първи от старейшините или отличие на свещенослужители. Виж презвитер (свещеник).

Псалом (гр. "песен" – свещена песен от Стария Завет, която влиза в състава на Псалтира.

Псалтир - сборник от свещените песни на Стария Завет, голяма част от които са съставени от св. пр. Давид. Съдържанието на Псалтира е богато и разнообразно, в него всеки може да намери точно това, което съответства на душевната му нагласа; в него има както пророчества за Христа, така и ученията за вярата и нравствеността, затова всичките 150 псалми са включени в богослужебна и молитвена употреба

Псалтирът се чете на всяко богослужение. Разделен на 20 подчасти, наречени катизми и антифони, целият Псалтир се изчита за една седмица, а през Великия пост - два пъти в седмицата. Псалтирът е източник на много богослужебни молитви. Благочестив обичай е да се чете Псалтир в памет на починалите, но четенето му по всяко време е изключително душеполезно и богоугодно дело.

Синодалният превод е направен по Септуагинта, а в католическата и протестантските Библии номерацията следва еврейската Библия. Това поражда несходство с номерацията на някои псалми: от 10 до 148 псалом номерацията на еврейската Библия предхожда с една единица номерацията по Септуагинта и Вулгата. В тях Пс. 9 и 10, както и Пс. 114 и 115 са съединени, а Пс. 116 и 147 са разделени на две. Освен псалмите, в молитвена и богослужебна употреба са и други църковни песнопения. Извън речника: Псалтир.

Пиянство - тежък, пагубен и много разпространен грях на злоупотреба със спиртни напитки.

Пуритани - участници в религнозно-политическо движение на Английската буржоазна революция през XVI-XVII в., което било насочено против феодализма и остатъците от католицизма в Англиканската църква. Проповядвали нравствена строгост и духовна чистота.

Пустиня - уединено монашеско поселение. Така наричаме местата, в които се подвизавали православни подвижници, напр.  Рилска пустиня и Саровска пустиня. Пустиня наричаме и големите манастирски братства в Русия като Оптина пустиня, Троице-Сергиевата пустиня и др. Извън речника: Православните манастири по света.

Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837) – велик руски поет, автор на множество стихотворения, проза и драматични произведения. В юношеските си творби допускал волности по отношение на основните въпроси на вярата. След пълния разцвет на силите му лекомислието го оставило и придобил дълбоко религиозно съзнание. Починал така, както подобава на истинския християнин: изповядал се, причастил се и се простил със близките си.

Първи Вселенски Събор - Вселенски събор, състоял се в град Никея (сега - Изник) в Мала Азия през 325 г. при св. Константин Велики. На него 318 отци потвърдили истинското учение за Божия Син против лъжеучението на Арий, според което Синът Божи е творение на Бог Отец. Съборът съставил Символа на вярата до VIII член и определил начина за определяне на Пасха (Пасхалията). Св. отци на Първия Вселенски събор празнуваме в Неделя на Светите Отци на Първия вселенски събор (извън речника).

Първосвещеник - така в Стария Завет се наричал главата на тогавашната йерархия. Това наименование е преминало и към Иисуса Христа. Римокатолиците го употребяват по отношение на римския епископ.

Първороден грях (Грехопадение) - грехът на прародителите Адам и Ева, които се възгордяли, престъпили Божията повеля и с това се лишили от богообщение и от Небесното Царство. Техният грях довел до склонност към греха и наследствена повреденост (извратеност) на самата природа на човека, която всеки получава чрез зачеването и раждането си. След него човекът, по думите на св. Николай Велимирович е "помрачил своята слава и е изгубил Божия образ в себе си, но въпреки това е останал личностно същество: съзнателен, разсъдлив и целеустремен, криволичещ на кръстопътя между Бога и Сатаната със своя свободен избор да бъде спасен от Единия или погубен от другия." Извън речника: Първородният грях.

Пътеводителка, Богородица с Младенеца Пътеводителка - виж Одигитрия. Извън речника: Пътеводителка.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
2. VhJdmGLASZP
12.07.11
17:56
Never seen a bteter post! ICOCBW
1. zcWaKZBAH
11.07.11
07:00
A rlonlig stone is worth two in the bush, thanks to this article.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.0977